Споделено Родителство или Как Една Добра Идея Да Не Бъде Опорочена

Всяко дете има нуждата да общува и с двамата си родители. Съдебната практиката бащите да имат право да виждат децата си само първата и трета събота и неделя от месеца е порочна, остаряла и дискриминираща мъжете. От нея освен родителите, страдат и самите деца, а тежестта на отглеждането пада почти изцяло върху родителя получил родителските права. Обезценяването на семейната единица, честите разводи/раздели и промяната в самото общество доведе до нуждата от законодателна промяна.

Напоследък се заговори за тъй нареченото „ споделено родителство “ и осъвременяване на СК , според който в момента „ако не се постигне споразумение, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.“

По смисъла на закона предоставя се само упражняването на правата, защото задълженията на родителя, комуто не се предоставя упражнението на родителските права, се запазват и при развод. Под упражнение на родителските права се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата. С ТР №1/2016г. от 03.07.2017г. по т.д.№1/2016г., ОСГК , ВКС изрично постанови, че разпоредбата на чл . 59, ал . 2 СК / цитирана по- горе/ изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им.

Така изключително много мъже са жертва на законодателството ни и зависят от добрата воля на другия родител, за да могат да са активна част от живота на собственото си дете. За съжаление често добра воля от страна на бивш партньор липсва, защото отношенията са изострени и съществува конфликт между родителите. Често пъти някой от партньорите не могат да разграничат любовните отношения, от тези в качеството им на родител и не могат да надскочат егото си и да се водят от най- добрия интерес на детето, а той е измислен отдавна от природата, много преди да съществува каквото и да е било законодателство. Дори и на цената на много съдебни дела и нерви, бащите рядко успяват да виждат децата си достатъчно често.

Споделеното родителство е химера, която е единствената надежда за много бащи, но ако законодателя не вложи необходимите познания и мисъл в евентуална промяна в закона – споделеното родителство ще донесе повече вреди, от колкото ползи, като съображенията ми са следните: Под споделено родителство се разбира съвместно упражняване на родителските права. При съвместно упражняване на родителските права всички решения се вземат съвместно от двамата родители и техните права са еднакви. А сега си представете количеството на спорове, който ще възникнат …….. Да се разчита, че двама души, които са се разделили, защото не се разбират, ще успеят да се разберат е по- скоро утопично.

Лично според мен това налага съдът превантивно да задължи и двамата родители да преминат необходимото обучение /вкл . и в рамките на съществуващите социални услуги/. В този смисъл превенцията е най- добрия подход, защото в противен случай съдът ще бъде засипан със спорове и споделеното родителство ще се окаже нефункциониращо . Чисто хипотетично ако приемем, че детето ще бъде една седмица при бащата, а другата при майката – това налага известно координиране между родителите. При незараснали емоционални рани самите родители следва да се научат как да общуват помежду си при съвместното упражняване на родителските права. И двамата родители трябва да се водят от най- добрия интерес на детето при взимане на решения / текущи и за бъдещето му/ . Също така, за да не се срещат затруднения в чисто битов план разделящите се родители следва да живеят близо един до друг / в един и същи град/, за да могат да имат възможност да изпълняват родителските си отговорности по взимане и водене на детето на училище/ градина.

Честа е и практиката единия родител да настройва детето срещу другия родител и да се мъчи да отчужди детето, както и да говори негативно пред детето за другия . За пълнота на изложеното отбелязвам, че с оглед на бъдещи законодателни промени – следва да се мисли в насока на работеща санкция за подобен тип недобросъвестно поведение, тъй като в момента наличните са неефективни. Споделеното упражняване на родителските права е възможно при хора интелигенти, зрели и осъзнаващи нуждите на детето от двама родители в неговия живот.

Споделеното родителство не е препоръчително в никакъв случай при остър конфликт между родителите, домашно насилие, раздяла на родителите, при която единият е воден от реваншизъм или желание за отмъщение. При такава хипотеза споделеното родителство би довело до една нездравословна среда за отглеждане и възпитание на дете. Считам и че преди каквито и да е законодателни промени – трябва да има широка медийна кампания за ползите от равното присъствието на двамата родители в живота на едно дете и вредите, който отчуждаването нанася. Така една бъдеща промяна би била приета по- лесно от обществото.

При липса на подобна кампания изключително много майки ще възпрепятстват споделеното родителство по всички възможни способи, смятайки че бранят децата си и правят най- доброто за тях. Това ще доведе и до повишаване на броя на молбите по ЗЗДН, тъй като за всички отдавна е ясно, че този закон бива използван превратно за друг тип цели. Не е за подценяване и въпроса с издръжката. Ако приемем, че всеки от родителите ще поеме разходите по детето, докато е при него, то какво би станало, ако някой от родителите се дезинтересира от детето си, не го взима през определеното от съда време, но и не плаща издръжка, защото такава няма определена от съда. Това поставя детето в една неблагоприятна ситуация и хвърля финансовата тежест по отглеждането изцяло само върху другия родител. За съжаление има и много безотговорни родители.

Тук е ролята и на законодателя да направи така закона, че идеята за споделено родителство да не бъде опорочена от безотговорни родители или родители водени от реваншизъм. С оглед на факта, че децата са бъдещето на една държава, плашещо е ,че един толкова важен въпрос като осъвременяването на СК е неглижиран от законодателя ни. Така се нарушава едно от най- важните права на децата, а именно да общуват адекватно и с двамата си родители. Никой не може да върне времето назад и загубените години на един родител.

И докато шумно по медиите се дискутират всякакви несъществени законодателни промени, въпросът за споделено родителство е забутан в ъгъла – някъде там да прашасва, заедно с надеждите на много бащи просто да им бъде позволено да бъдат бащи…

Автор: Адвокат Величкова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *