Съгласно разпоредбата на чл. 14 от СК : „Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство.“ Брачната връзка отразява отношения между равнопоставени правни субекти, който доброволно са избрали да създадат семейство заедно. Човешките отношения са изключително сложни и макар изневярата да не е основната причина за развод, то тя е една от честити причини за влошаване на отношенията между съпрузите. И докато някой биха пръглътнали горчивата напитка, то това изобщо не важи за други.

Едно и също поведение в някои случаи може да доведе до разстройство на брачните отношения, а в други – не – според характера, възпитанието, мирогледа на съпрузите, тяхната толерантност, както и нагласата и вижданията им за същността на брака. С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Като всеки отделен случай се преценява индивидуално и няма как всички хипотези да се приведат под общ знаменател. Трябва да се има предвид, че вината в брачния процес е понятие, чието съдържание се различава значително от приетото в правната доктрина значение на термина „ вина“. Константната съдебна практика е възприела да се извършва преценка само на фактическото поведение, обективирано в конкретни действия на всеки от съпрузите. Дали тези действия например нарушават хармонията в семейството, доверието между партньорите, влияят негативно върху отношенията вътре в семейството или психичното здраве на някой от съпрузите.

Често пъти изневярата е комбинирана с неглижиране на семейството, включително и децата, отсъствие от семейното жилище, провокиране на скандали в опит да се обясни едно такова отсъствие от дома, отказ от близост с другия партньор и други. Всичко това дълбоко наранява и обижда другия съпруг и може да породи у него желанието да прекрати един изпразнен от съдържание брак. Още повече че неглижирането на партньора дълбоко наранява същия и може да го тласне към депресия или прекомерна употреба на алкохол. Трябва да се има предвид, че със сключването на брак всеки от съпрузите поема задължения, както бяха цитирани по- горе, а именно за взаимност, за грижа и за уважение.

С оглед на изложеното – задължението на съда се свежда до това да изолира конкретните постъпки и да ги съпостави, като след като ги съпостави да прецени въздействието , което са оказали/ дали и в каква степен/ за разстройството на брачната връзка. Чак след това съдът може да прецени кой е носителят на вината за прекратяването на брака.

Адвокат Весела Величкова