Много често отношенията между хората се променят и от любов стигат до насилие : физическо, психическо и дори сексуално насилие. Понякога жертвите на това насилие не знаят как да се защитят и какви права имат . Всяка жертва на домашно насилие има избор и може да промени ситуацията , в която се намира.

Съгласно Закона за защита от домашно насилие – защита от насилие може да се търси не само срещу съпруг или партньор, с когото живеете на съпружески начала, но и срещу широк кръг роднини. Доказването на случаите на домашно насилие е улеснено и насилникът може да бъде осъден дори при липсата на свидетели-очевидци.

За съжаление, това понякога се използва от мними жертви на насилие, които завеждат дела най- често срещу съпруга си, преследвайки други цели. Как най – ефективно да се защитите от домашно насилие ? Може да подадете молба за издаване на заповед за налагане на защитни мерки, причинени от домашно насилие до районния съд по постоянния или настоящия си адрес направо или посредством районното полицейско управление.

Към молбата се прилага и декларация за извършено насилие. Молбата трябва да бъде подадена в срок от 1 месец , от акта с който е извършен домашно насилие. В случай че не знаете как да я напишете, можете да използвате услугите на адвокат, който да улесни процеса и да изготви необходимите документи.

Съгласно Закона за защита от домашно насилие , мерките за защита от домашното насилие са: 1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; 2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда; 3. (доп. – ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда; 4. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето; 5. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми; 6. насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.